Малкият Илия гледаше през прозореца и каза на баба си: — 

Малкият Илия гледаше през прозореца и сподели на баба си:

—  Бабо, по кое време ще излезем на открито?

— Днес е студено, дребничък, идващия път. – отговори дамата — А и имам доста неща за извършване, няма да ми стигне времето за разходка.

Баба Петранка работеше вкъщи, плетеше шапки и шалове по поръчка. И в този момент тя имаше поръчка, комплект, шапка, ръкавици и шал – трябваше незабавно да бъдат доставени. Но внукът настойчиво молеше баба си да отиде на разходка.

— Добре, добре, добре, съгласих се, да отидем на разходка, само че за малко. Днес е студено на открито и би трябвало да оплитам – съобщи се бабата.

Излязоха на открито, беше пусто, всички се бяха скрили в домовете си в такова време. Естествено, внукът тичаше в близост, а дамата към този момент стоеше на място изцяло замръзнала.

— Хайде, Илия, да вървим или ще се разболеем. Разходихме се малко, стига толкоз – сподели дамата.

Но детето беше неспокойно, тичаше из площадката скри се в детския лабиринт и утихна. Жената все го викаше и викаше, само че той мълчеше;

Бабата се приближи до лабиринта, извика го, а той й отговори:

„ Бабо, тук има една кукла, да я вземем “.

Баба Петранка влезе в лабиринта и видя, че вътре има торба, а от нея се чуваше рев.

Изпълнена с смут тя отвори чантата: видя бебе, доста малко, увито в тънка пелена. Личеше си, че детето е замръзнало, лицето му към този момент беше посиняло от мраз. Тя го сграбчи, бързо го притисна към себе си, стопляйки го.

Жената извика кола за спешна помощ с треперещи ръце. Пристигнаха меддицински лица и служители на реда. Детето бе откарано в болница, а дамата и детето останаха да дадат показания.

Полицаите попитаха по какъв начин е открито детето. Баба Петранка сподели, че внукът е намерил бебето, той тичал на всички места, тя нямало да чуе бебето да плаче, в случай че той не я беше извикал.

— Браво, момче! – похвали го служителят на реда.

Баба Петранка не спираше да се чуди по какъв начин е допустимо някой да изхвърли личната си плът и кръв, не й ли трепна сърцето.

Полицаят обаче не бе изумен:

— Това към този момент даже не е вест. Все по-често хвърлят бебета на боклука или пред нечий предел, към този момент не се учудваме на нищо.

Бабата помоли служителя на реда да й се обади, да разбере за детето дали всичко е наред. По-късно разбра, че бебето е прегледано и всичко е наред, малко хипотермия, само че всичко ще бъде наред с него. Въпреки че лекарите споделили, че в случай че било стояло още малко на студа, детето сигурно нямало да оцелее.

Баба Петранка и дребният Илия удовлетворени се прибраха.

„ Ама че работа “, намерения си бабата и се учуди на времената, които бяха настъпили.

А на сутринта реши да разбере по какъв начин е детето и се обади в болничното заведение. Първоначално не желаеха да й кажат нищо:

— Защо се интересувате? Коя сте вие? – попитаха жестоко от другата страна.

— Не съм никоя. Просто желаеме да знаем по какъв начин е бебето, тъй като аз и внукът ми през вчерашния ден го намерихме – отговори баба Петранка.

— О, това сте вие, спасителите на бебето. Момиченце е. Всичко е наред с нея. Браво, че я открихте – с друг звук проговори служителката на болничното заведение.

— Бих желала да я посетя и в случай че би трябвало да се купи нещо, ще го донесем. – сподели баба Петранка.

— Не е позволено, само че може да се направи изключение за спасителите, елате на следващия ден след обяд. Донесете памперси и приспособено мляко. – сподели медицинският служащ.

На идващия ден, откакто купиха всичко належащо, бабата и Илия отидоха да видят бебето. Бяха позволени.

Бебето бе толкоз малко и сладко, че остарялата жена не съумя да сдържи сълзите си.

Тя носеше със себе си още един необятен шал, направен от мека прежда с мек сив цвят с шарки по ръба, изплетен от личните й ръце.

Още преди усещаше, че не желае да го продава, а да го резервира за себе си. И палът лежеше просто по този начин, като че ли чакаше времето си. Баба Петранка покри детето с него и му пожела благополучие, като бършеше сълзите си.

След това продължжиха да се интересуват от ориста на момиченцето. Майка й, която я бе изхвърлила, бе открита и лишена от наставнически. Скоро момичето беше осиновено, едно бездетно семейство се влюби в нея от пръв взор и я прибра.

Срещата

Минаха 18 години.

Баба Петранка бе остаряла видимо, само че към момента бе жива и дейна, тя изпече обичаната баница на внука си: той й бе заречен да я посети.

Беше доста мистериозен и не сподели нищо друго, просто изиска от обичаната му баба да сготви нещо вкусно. Лаза, че има изненада за нея. Вратата се отвори и Илия влезе на разположение с красиво момиче:

— Бабо, запознай се, това е моята избраница София. Ще се оженя за нея. Тя и аз сме като две половини на едно цяло, Още щом я видях, ми се стори, че я познавам цялостен живот.

— Леле, това е страхотна вест, синко. Добре пристигнала в нашето семейство, София. – зарадва се дамата.

Момичето се смути, усмихна се и стартира да отвива шала от сакото си;

Баб Петранка видя въпросния шал и онемя.

— Какъв шал имаш с забавна шарка – сподели тя на момичето.

— Да, този шал е с мен откогато се помня, какъв брой години не мога да се разделя с него, вардя го, рядко го нося.

Разбира се, баба Петранка незабавно разпозна във въпросния шал, оня който някога  даде на откритото бебе за шанс.

Ето такава смешка си бе направила ориста: Илия бе избавил бъдещата си брачна половинка. На остарялата жена й стана ясно се, че те са били предопределени един за различен от горната страна и провидението е довело момчето при нея този ден, с цел да я избави.